В преплитащите се улици на София и целунатите от слънцето улици на Лисабон, със спомени от престой из Италия, Франция и Испания, често се улавях да се обръщам навътре в себе си. И по време на един от тези моменти на размисъл Мария Антоанета изплува в мислите ми. С нейния новаторски дух и много обсъжданото „Нека ядат торта“, тя сякаш отразяваше желанията на много съвременни жени. Между глътки еспресо в Милано и звуци на Фасо в Порто си помислих: Дали Мария Антоанета беше оригиналната емблема на жена, дръзнала да желае повече, но постоянно съдена за избора си?
Представете си я: млада кралица, потопена в разкоша на Версай, живееща своята истина, но внимателно проверявана за всяка стъпка. Подобно на съвременната жена – балансирайки богатия културен контраст на София, освобождаващия морски бриз на Лисабон и артистичната прегръдка на градове като Париж и Рим – Мари беше безкрайно под лупата на обществото.
Докато пътувах, както през пейзажи, така и в себе си, през улиците отекоха приказки за дръзки жени. От заседателните зали в Барселона до художествените ателиета във Флоренция, те се противопоставиха на очакванията. Но когато избраха да дадат приоритет на самооткриването пред обществените норми, последва шепот. Защо една жена не може да се наслади на самотата си, без светът да повдигне вежди?
И ето нещо: докато светът очаква жените да следват предписания график - да намерят мъж, да се установят, да имат деца - много от нас избират различен път. Подобно на Мари, която търсеше моменти на самота в своя Petit Trianon, много жени днес избират интроспективно бягство вместо брачните условности. Те разменят обществени контролни списъци за приключения, подготвени от самите тях. Но защо този избор, често разглеждан като бунт, идва с осъждение?
От комфорта на София до моите проучвания из Европа изгря едно осъзнаване: Мария Антоанета не е просто история. Тя е символ, ехо на всяка жена, която се осмелява да пречупи бариерите, да се изправи пред критици и да проправи собствения си път – като същевременно държи на своята същност.
И така, със сърце, пълно с приказки, и дух, който копнее за още, предлагам тост: за пътуването към себе си, за жените пионери от миналото и днес и за безсмъртния дух на Мария Антоанета. Тук надигаме чаша за живеенето автентично, страстно и непримиримо. 🥂
